Скатни покриви

Стъпка 1: определете покритието и неговото закрепване

Сгрешите ли тук, нищо след това не работи. Гледайте профила, материала и начина, по който покритието е задържано, а не как го нарича клиентът.

• Глинени или бетонни керемиди: засичащи се керемиди, плоски керемиди или римски профил върху летви. Закрепват се с регулируема покривна кука, която минава между два реда керемиди и се завинтва в стропилото. Регулирането по височина и дълбочина позволява куката да мине над керемидата, без да я натоварва.
• Битумни керемиди или битумни плоскости: непрекъснат дъсчен кофраж под гъвкаво покритие. Закрепват се с двурезбова шпилка през кофража в стропилото или с монтажна планка с обшивка, пъхната под ред битумни керемиди. Вижте покриви с битумни керемиди.
• Трапецовидна ламарина: профилирана стоманена или алуминиева ламарина върху столици. Закрепва се с къс профил, мостче или L-образно краче, завинтено през гребена на профила, никога през улея, със самопробивен винт със залепена уплътняваща шайба от EPDM.
• Стоящ фалц и фалцова ламарина: цинк, мед, алуминий или стомана с покритие с изправен фалц. Закрепва се с непробивна фалцова скоба, която обхваща фалца и се затяга с определен въртящ момент. Никакъв отвор в покрива.

Стъпка 2: регулируеми покривни куки или двурезбови шпилки

Това са двете пробивни закрепвания за дървени покриви и те не са взаимозаменяеми.

• Регулируема покривна кука: кука от неръждаема стомана с основна планка, която ляга върху стропилото или върху усилваща летва, и рамо, което се издига над керемидата. Регулирането по две или три оси поема неравните редове керемиди и деформациите на покрива. Това е правилното закрепване за керемиди, защото товарът напълно заобикаля покритието.
• Двурезбова шпилка: шпилка с две резби, дървесна от единия край и метрична от другия, завинтена в стропилото и уплътнена срещу кофража с шайба от EPDM или с обшивка. Бърза и с нисък профил, но зависи изцяло от уплътнението и от захващането на резбата в здраво дърво.
• Захващане на резбата: дървесната резба трябва да влезе изцяло в стропилото. Шпилка, влязла само в дъсчения кофраж, няма почти никаква устойчивост на изтръгване, а засмукването върху фотоволтаично поле е опънов, а не срязващ товар.
• Съчетаване по корозия: крепежни елементи от неръждаема стомана A2 или A4 с алуминиеви профили. Избягвайте директен контакт между алуминий и мед или гола стомана и използвайте изолираща подложка там, където алуминиево краче ляга върху метален покрив от друга сплав.

Стъпка 3: стъпка на стропилата, стъпка на куките и разстояние между опорите

Стъпката на куките не е навик, а резултат от статическото изчисление за ветровия и снеговия район на обекта, височината на покрива, наклона и теглото на модулите. На практика тя е дискретизирана от стропилата: може да се закрепва само там, където има дърво.

• Първо намерете стропилата: проверете от подпокривното пространство, измерете известно стропило и отмерете по покрива или вдигнете керемида и погледнете. Не четете стъпката от стар чертеж.
• Типичната стъпка при европейските дървени покриви е около 0,6 до 1,0 m. По-голямата стъпка означава по-малко куки на ред, което означава по-голямо разстояние между опорите и по-масивен профил, а не по-евтин обект.
• Крайните и ъгловите зони на покрива поемат много по-голямо локално засмукване от средното поле. Изчислението обикновено налага по-гъста стъпка на куките в първия пояс покрай стрехата, челния ръб и билото.
• Снеговото натоварване притиска надолу по ската, така че при стръмни покриви и в райони с обилен сняг изчислението може да добави кука или снегозадържател, вместо по-дебел профил.

Стъпка 4: вдигане на керемидите, обработка и водоплътност

Там, където куката излиза от покрива, керемидата над нея трябва да поеме рамото, без да бъде натоварена от него. Точно в тази точка повечето керемидени покриви започват да текат.

• Вдигайте, не лостете: откачете керемидата над точката на закрепване, вкарайте куката и след това върнете керемидата. Студените глинени и бетонни керемиди се пукат лесно, така че при мразовити дни работата на топло не е лукс.
• Обработете керемидата, а не куката: ако керемидата се люлее върху рамото на куката, изшлайфайте плитко легло от долната ѝ страна, за да легне отново равно. Огъването на куката, за да мине под керемидата, премахва регулирането, за което сте платили, и внася постоянен огъващ момент в закрепването.
• Оставете луфт: куката не бива да ляга върху керемидата под нея. Контактът предава товара на полето в една-единствена керемида и я чупи, обикновено две зими по-късно.
• Възстановете пътя на водата: подпокривното фолио и всяка срязана мембрана трябва да бъдат уплътнени наново. При покриви с дъсчен кофраж всяка шпилка получава шайба от EPDM или уплътнителна яка, вградена в покритието.
• Метални покриви: при трапецовидна ламарина крепежът минава през гребена със залепена шайба, затегнат така, че шайбата да се притисне, без да се изкриви. При стоящ фалц използвайте фалцова скоба и оставете покрива непробит.

Стъпка 5: посока на профилите, притискане и температурни разширения

При керемидените покриви куките вървят по ската заедно със стропилата, така че профилите обикновено се полагат хоризонтално напречно на тях. При трапецовидната ламарина закрепванията следват гребените, така че къси профили или мостчета минават напречно на вълната и модулите често могат да бъдат монтирани с много малко компоненти.

• Посока на профилите: хоризонтални профили върху куки, напречни профили върху гребените на ламарината и втори слой профили само там, където ориентацията на модулите го изисква. Всеки допълнителен слой добавя височина, тегло и цена.
• Зона на притискане: притискачите на модулите трябва да са в зоната, разрешена от производителя на модула, зададена като разстояние от ъгъла на рамката. Извън нея рамката и стъклото поемат огъване, за което не са изпитвани, и гаранцията на модула отпада.
• Средните и крайните притискачи се подбират според височината на рамката на модула. Смесването на различни височини на рамки в един ред означава смесване на височини на притискачи, а това е честа причина за разхлабени модули.
• Температурно разширение: алуминият се движи приблизително 23 µm на метър на келвин. Непрекъснат участък профил от 10 m при разлика от 50 K между зимна нощ и летен следобед се измества с около 11 mm. Използвайте дилатационния съединител на производителя на посочения интервал вместо твърда връзка, иначе профилът ще се изкриви и ще влачи по куките.
• Заземяване и изравняване на потенциалите: анодираният профил не е надежден проводник през притиснатите си връзки. Където се изисква изравняване, използвайте назъбените шайби или проводниковите мостове, които системата предлага.

Стъпка 6: отстояние от мълниезащитата

Ако сградата има външна мълниезащитна система, полето е голям проводящ обект, разположен в защитения ѝ обем. Стандартният подход е цялата монтажна конструкция да остане изолирана, на отстояние, изчислено по EN 62305-3 от всеки мълниеприемник и токоотвод. Отстоянието зависи от класа на защита, броя на паралелните токоотводи и дължината на проводника от точката на разделяне, така че е изчислена стойност, а не фиксирано число. Ако това разстояние не може да бъде постигнато, алтернативата е конструкцията умишлено да бъде свързана към мълниезащитната система, което променя изискванията към защитата от пренапрежение от страната на DC. Нито един от двата варианта не е по избор и нито един не бива да се решава на място.

Закрепвания според покривното покритие

Плъзнете таблицата наляво